View Source

На 22 октомври беше проведена национална среща на тема „Финансиране на дейностите, свързани с цифровизацията и управлението на културно и научно наследство. Проблеми и възможности”. Съорганизатори на срещата бяха ИМИ – БАН и Онтотекст. [Списъка на участниците |^Списък на участниците в националната среща.xlsx] може да видите в прикачен файл.
В програмата на срещата беше предвидена една встъпителна презентация, която да информира за възможностите за финансиране и да постави проблемите, последвана от дискусия по темата. [Презентацията |^Национална среща_20131022.pptx]може да видите в прикачен файл.

Основни акценти от дискусията:
Цифровизацията на културно и научно наследство не фигурира вече в приоритетите на ЕС. Фокусът сега е поставен върху дългосрочното съхранение на информацията и нейното повторно използване от творческите индустрии, върху предоставянето на нови услуги за хората и бизнеса. В тази връзка са и направените предложения за включване на проблемите, свързани с културното и научното наследство, в оперативните програми за периода 2014-2020. Възможности за финансиране съществуват в рамките на ОП ”Добро управление” , ОП “Наука и образование за интелигентен растеж” и ОП “Региони в растеж”.
Добри перспективи съществуват и за изграждането на научно-изследователски инфраструктури в хуманитаристиката. В тази връзка е и направеното предложение за включване към пътната карта на нова инфраструктура – DARIAH-BG”, като част от европейската DARIAH. [Предложението |^patna karta_waprosnik_DARIAH-BG.docx]може да видите в прикачен файл.
Хоризонт 2020 е ориентиран към проекти с конкретен краен резултат и неговата практическа реализация. Приоритет е и осигуряването на свободен достъп до резултатите.
Културното и научно наследство са много разнородни, поради което не е целесъобразно те да бъдат разглеждани в една обща рамка (стратегия, пътна карта). По-удачно е третирането им по отрасли и региони.
Държавата е абдикирала от задълженията си към собственото си културно и научно наследство. Необходимо е да се упражнява постоянен натиск от общността върху отговорните институции за да бъде осигурено бъдещото финансиране на дейностите посредством оперативните програми и пътната карта за научните инфраструктури.
За момента не е ясно кой точно следва да лобира пред институциите. Може ли това да бъде “Националният експертен съвет по дигитализация”? Или тази функция да бъде поета и от бъдещата фондация "Булгариана"? Въпросът остава открит.
Независимо от това, цялата общност, работеща в областта на културното и научно наследство, следва да бъде по-активна и по-настоятелна по отношение на държавните структури, отговарящи за сектора.